За Остеоартрозата III

Болката е главният симптом на остеоартрозата


 

1. В хроничната фаза:

  • По време на хроничната фаза остеоартритът прогресира много бавно или не прогресира въобще.
  • Остеоартритната болка се описва като механична:

–непостоянна, лека до умерена болка,  която се усилва бавно с течение на времето

–появява се най-вече при движение, облекчава се по време на почивка

–има склонност да се усилва към края на деня и вечер

–нощната болка е слаба

–сутрешната скованост продължава не повече от половин час

2. По време на острата фаза (възпалително „избухване“):

  • Осезаема промяна в интензитета на болката:

–внезапно усилване на болката през последните дни

–„атака“ на нощната болка, която събужда пациента

–сутрешната скованост продължава повече от 30 минути

  • Появява се ставен излив с малък брой клетки в него – < 1500 елемента в mm3
  • Понякога са налице признаци на умерено локално възпаление:
    затопляне и оток на ставата

Лекарски преглед на ставата

  • Прегледът на засегнатата става може да покаже:

–намаление на обема на движенията

–и/или болка при движение в ставата
(разпределена в почти всички фази от диапазона на движението)

–крепитации през почти целия диапазон на движението

–подуване

–деформации

–чувствителност/болезненост върху или
около ставата поради вторичните околоставни увреждания

  • Между остеоартритните „избухвания“:

–ставата не е нито оточна, нито топла

Site de la Société Française de rhumatologie :
http://www.rhumatologie.asso.fr/04-Rhumatismes/grandes-maladies/0B-dossier-arthrose/A1_pourquoi.asp
La Revue du Praticien, Arthrose et obésité. Jérémie Sellam and Francis Berenbaum, 2012; 62: 621-624

image-23

Изследването трябва винаги да бъде сравнително (двустранно).  Когато става дума за стави на долните крайници, пациентът следва да бъде изследван и в изправено положение и по време на ходене.

Необходими ли са някакви изследвания?

Диагнозата остеоартрит обичайно може да се постави само на базата на клинични белези.

  • Единственото изследване, което е съществено за пациентите с остеоартрит с оглед прецизна оценка на структурното състояние на ставите е обикновената рентгенография.
    Останалите образни изследвания, каквито са ядрено-магнитния резонанс или компютър-томографското скениране рядко се използват за диагностициране на заболяването и не са подходящи.
  • Кога да се направи рентгенографията? Най-подходящото време е в рамките на диагностичния процес.  Повторно изследване се налага рядко – обикновено при бърза прогресия на заболяването или при обсъждане на необходимост от хирургична намеса.
  • l Не съществуват специфични кръвни тестове за остеоартрит.

Обикновено рентгеново изследване

  • Образната диагностика на пациенти, при които има съмнения за остеоартрит трябва да включва сравнително рентгеново изследване на засегнатите стави
  • При по-сложните случаи то е от полза и за изключване на други ставни заболявания
  • Основните белези, които се виждат:

намаление на ширината на ставното пространство

– склероза на подхрущялната кост

 остеофити (костни шипове)

–понякога наличие на кухини, наричани костни кисти

– евентуално развитие на костно „изхабяване“ и деформации

–в някои случаи рентгеновите белези могат да са много дискретни или да липсват

INSERM (National medical research institute) website:
http://www.inserm.fr/thematiques/circulation-metabolisme-nutrition/dossiers-d-information/arthrose

Възможно е да липсва съответствие между рентгеновата находка и клиничните симптоми

  • Няма директна връзка между степента на уврежданията, видими при рентгеновото изследване и силата на болката

–Смята се, че до 90% от хората над 50 години имат рентгенологични изменения, докато само при 30% са налице клинични симптоми

  • Тежки ставни увреждания могат да причинят само слаба и непостоянна болка, докато минимални промени могат да се съпровождат от интензивна болка
  • По-информативно е проследяването на прогресията на уврежданията, а не оценката на рентгенолгичната находка в някакъв конкретен момент
  • Ако пациентът продължава да се оплаква от силна болка въпреки подходящото лечение, рентгеновото изследване се повтаря, за да се разбере дали не става дума за бързо прогресиращ остеоартрит с разрушаване на ставния хрущял

Компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс: необходими ли са те за диагнозата?

  • Обикновената рентгенография е златен стандарт за диагностика и проследяване на остеоартрита в рутинната практика, въпреки че тя не позволява визуализиране на:

–хрущялното увреждане

–фиброхрущялните промени, напр. на менискуса

–вътреставното възпаление

Loeuille D. Quand faut-il faire une IRM dans l’arthrose des membres inférieurs ? Rev Prat. 2012; 62: 625-629
Site de la Société Française de rhumatologie:
http://www.rhumatologie.asso.fr/04-Rhumatismes/grandes-maladies/0B-dossier-arthrose/A0_definition.asp

Ядрено-магнитният резонанс, хрущялът и костта

  • В клиничните проучвания ЯМР се използва за да осигури информация за хиалинния хрущял на колянната става, чиято дебелина варира от 1.5 до 4 мм. (хрущялът е по-дебел при мъжете и варира в зависимост от ръста)
  • Когато се използва с диагностична цел, в 35% от случаите ЯМР разкрива огнищни хрущялни поражения, които са невидими за обикновената рентгенография
  • Костните увреждания могат да възникнат успоредно със (а понякога даже и преди) загубата на хрущял. ЯМР има принос за диагностицирането на остеоартрит на коляното, правейки възможно различаването му от други заболявания и състояния, които са невидими за обикновеното рентгеново изследване
  • Благодарение на ЯМР съществено напредна разбирането на механизмите на болката при пациенти с остеоартрит!

Loeuille D. Quand faut-il faire une IRM dans l’arthrose des membres inférieurs ? Rev Prat. 2012; 62: 625-629

Ядрено-магнитен резонанс – изследване от „втора линия“

  • ЯМР може да бъде назначен като „втора линия“ изследване
    при случаи с по-особено протичане:

–когато пациентът има механична болка в ставата при нормална рентгенова снимка, ЯМР може да докаже остеоартрит в пред-рентгенологичен стадий или остеонекроза на епифизата (крайната разширена част на тръбните кости)

–за доказване на подхрущялни пукнатини

– Въпреки това провеждането на ЯМР при пациенти с остеоартрит следва да бъде изключение!

Chevalier X. Arthrose du genou et de la hanche. Rev Prat Med Gen. 2007; 21: 987-991
Loeuille D. Quand faut-il faire une IRM dans l’arthrose des membres inférieurs ? Rev Prat. 2012 ; 62 : 625-629

Диагностициране на заболяването – обобщение:

  • Обикновеното рентгеново изследване е златен стандарт за пациентите с предполагаем остеоартрит.
  • Ранното диагностициране на остеоартрита позволява предприемането на важни превантивни мерки.
  • Съществуват надежди, че бъдещото използването на биомаркери (напр. деривати на колаген тип 2 или хиалуронова киселина) ще позволи улавянето на първите промени в хрущяла в най-ранните стадии на заболяването.

Chevalier X. Arthrose du genou et de la hanche. Rev Prat Med Gen. 2007; 21: 987-991